Основни неща, които трябва да знаем за ножа

За всеки ловец, рибар или запален любител на природата, един от най-важните инструменти в екипоровката е ножа. Колкото повече знае човек за един инструмент, толкова по-лесно му е да избере най-подходящия за него, който да ползва максимално ефективно, при това, осигурявайки му висок комфорт при работа. Далеч не е необходимо да си експерт ножар, за да направиш добър избор. Но има базови познания, които са особено полезни. Настоящият материал ще е от полза за тези от вас, които тепърва навлизат в тази материя.

І. Елементи на ножа 

Всеки нож се състои от две основни части - клин и дръжка, като всяка от тях има отделни обособени елементи. При клина това са острие (първичен и вторичен скос, като също е възможно да има само един скос), гръб, корем и връх. Тяхната геометрия определя качествата и функциите на ножа и е съобразена със спецификата на работата за която ще бъде използван. От своя страна, формата на дръжката и нейните елементите (гард, пета, материал), също определя до голяма степен комфорта и функционалността на ножа.

На първата фигура може да видите елементите на ножа, както следва:  

1. Първичен скос - острие

2. Режещ ръб или вторичен скос 

3. Коремче 

4. Незаточена част или рикасо (от англ.) 

5. Заточване откъм гърба на клина – фолс едж (от англ. - false edge)

6. Гръб на клина 

7. Канал

8. Гард 

9. Дръжка

10. Пета или тапа (на англ. - pommel)

11. Връх 

Ето и тяхната функция на кратко:

1. Първичният скос определя качествата на всяко острие и за какво е препоръчително да се използва. Колкото с по-голям ъгъл е източен един нож – на толкова по-тежки натоварвания можа да се подлага, но това намялява режещите му свойства. Обратното - ако е фино източен и с много малък ъгъл не трябва да се подлага на удари и голям натиск, за да не се пречупи или изтъпи режещия ръб, но пък е с по-добри режещи свойства. 

2. Режещият ръб е най-важната част на ножа. Обикновено разликата между него и първичния скос е 5-10 градуса. Това позволява по-лесното му подържане и по-голяма устойчивост. Има ножове без вторичен скос, тоест, един единствен ъгъл на заточване. Такива са предимно тактическите ножове, които ще откриете в нашия сайт.

3. Коремчето е може би най-използваната част от острието. Има ножове, които нямат корем или той е с нехарактерна форма. 

4. Незаточената част от острието понякога е достатъчно голяма, за да може така да се хване ножа, че показалеца да дойде върху нея за по-голям контрол при рязане. Има ножове, които са изцяло заточени до самия гард или дръжка. 

5. Фолс едж или скос откъм гърба на клина - обикновено фолс едж се слага на острието, за да повиши мушкащите му способности. За жалост изтъняването на върха на ножа го прави и по-слаб. Фолс еджа може и да е заточен. 

6. Гърбът на клина обикновено се използва като се поставя другата ръка отзад за допълнителна сила при рязане с натиск. Ножове без гръб са двуострите ножове – кинжали, ками. Някои военни модели ножове и инструменти, необходими при спасителни операции (rescue tools) имат на гърба си триони, серетирано заточване или пилообразна заточка за изпълняване на специфични операции.

7. Каналите върху някои ножове, наричани канали за изтичане на кръвта (blood grooves) всъщност имат много проста функция – олекотяване на по-дълги или тежки ножове с цел да се балансира целият нож. Точката на баланс на ножа трябва да се намира някаде около гарда и мястото кадето стои показалеца при прав хват. Така се използва най-малко усилие при употребата на ножа.

8. Гардът има две основни функции. Едната е при мушкане да не позволява ръката да се приплъзне напред по острието и да я предпзи от наранявания при рязане. Другата функция е застъпена при бойните ножове, а именно да предпази ръката от противниковото оръжие. Има двустранни и едностранни гардове. Едностранните имат рогче само откъм страната на показалеца. Много ножове нямат гард или имат така наречения вграден гард (integral guard) който е характерен за фул танг ножовете и представлява изменения контур на самата пластина така, че да оформи своеобразен гард.

9. Дръжката определя до голяма степен функционалността на ножа. Форма, материал, свръзката с клина – всичко трябва да бъде така съчетано, че да бъде надеждно и максимално удобно, за да не изморява при работа. Има много начини за направата на дръжка, които ще споменем в друг раздел от сайта.

10. Пета, тапа (pomel) - понякога в края на дръжката се монтира метална част, която служи за по-голяма стабилност, баланс и дори за да бъде използвана като чук при някои модели. Много дръжки нямат такава пета.

11. Върхът на ножа служи за пробиване (промушване). Втората по важност функция на ножа след рязането. Взависимост какъв е ъгъла между гърба и коремчето на ножа се определя и мушкащите свойства на върха. 

ІІ. Форма на клина 

Няколко са основните показатели, по които се определя формата на клина на ножа, както и режещите му свойства. Това са: 

• положение на върха спрямо централната ос на клина

• форма на централната ос

• форма на контура на режещия ръб

• ъгъл на режещия ръб спрямо централната ос на клина

• ъгъл на клина спрямо дръжката

На втората фигура може да видите някой от по-често срещаните форми на клина. 

Върхът на ножа може да бъде разположен по-близо до линията на гърба (утилити, извит за дране, традиционно танто). На други линията на върха е близо или може направо да съвпада с линията на режещия ръб - клин с право коремче (без корем).

При най-предпочитаният дизайн, върха е близък или съвпада с централната ос на клина (клип пойнт, дроп поинт, спиър поинт). Този дизайн е по-надежден при мушкане и работа с върха, защото оста на върха съвпада с централната ос на дръжката, респективно е в линия със захвата. Когато има разминаване на осите на върха и захвата е много вероятно китката на ръката да бъде пренатоварена или контузена при силен пробождащ удар.

Важна роля за функциите на ножа играе и централната ос. Ножовете с права ос и режещ ръб са най-широко изпозвани поради по-лесната им изработка и подръжка. Американизираното танто е пример за най-лесно подържано острие, поради липсата на извивки и коремчета, които са по-трудни за заточване. В същото време правите скосове са най-лесни технологично за изработка. Ножове с извита централна ос назад към гърба на клина предполага използването на коремчето за рязане, удобни за дране (извит нож за дране). По този начин се удължава дължината на режещия ръб и извивката на коремчето. Ножове с централна ос извита напред към режещия ръб предполагат използването на върха за рязане и разпаряне (карамбит).

Ножът реже в две посоки - на дърпане и на бутане. Когато линията на режещия ръб е успоредна на оста на рязане, имаме острие, което е еднакво ефективно както на рязане с бутане, така и на рязане с дърпане. Когато ъгъла е положителен (с връх към дръжката и разтварящ се към върха) ножа има по-добри режещи свойства на дърпане. Когато ъгъла е отрицателен (върха е отпред и се разтваря към дръжката) имаме нож, който е с по-добри режещи свойства на бутане (утилити). Има още един дизайн, който съчетава и двете свойства, като ги подсилва. Това е S-образното острие или рикърв (recurve) който има и положителен и отрицателен ъгъл на рязане. Друг начин да се изменят режещите свойства на ножа е като се измени ъгъла на дръжката спрямо клина. По този начин се изменят режещите свойства на ножа, без да се изменя геометрията на клина – централна ос и форма на режещия ръб.

ІІІ. Скос на ножа

Както споменахме и по-рано, от това как е източен един нож зависи на какви натоварвания може да се подлага острието и какви режещи свойства има. Винаги има обратнопропорционална зависимост между големия ъгъл на заточване и режещите свойства на ножа.

На третата фигура може да видите едни от най-разпространените видове скос. Ето на кратко и техните характеристики:

• Единичен скос (single bevel - англ.) или плосък скос без вторичен ръб. Разпространено при финските ножове. При него липсва вторичен ръб, като първичният скос образува режещия ръб. При финката обикновено скоса започва от средата до една трета от широчината на клина. При кухненски и филетни ножове започва и от гърба. Този тип заточка има изключителни режещи свойства поради малкия ъгъл на режещия ръб, но е по-неустойчив и деликатен. Подходящ е за малки, къси остриета за леки задачи, каквито са и класическите финки. 

• Вдлъбнат скос (hollow grind- англ.) . Това е една от най-лесните за подръжка и заточване форми скос. При продължитено заточване широчината на ъгъла се запазва, защото дебелината на материала е почти еднаква по ширината на клина. Самия скос е с най-добри режещи свойства като съчетава тънко острие и същевременно устойчивост заради запазената дебелина на гърба на клина. Не се препочъчва за тежки задачи (сечене, удари) за да не се счупи или деформира тънкото и не толкова устойчиво острие. Широко използвано при ловни ножове. Позволява изработването на нож от дебела стомана с добри режещи свойства.

• Изпъкнал скос (convex grind - англ.) . Такъв тип скос се изразява в един единствен изпъкнал скос, който елегантно преминава от гърба към режещия ръб. Този тип заточка се характеризира с голям ъгъл при режещия ръб, оттам голяма усточйчивост на сечене и удари. Използва се при направата на големи остриета, предназначени за тежки дейности – мачете, кукри, бауи и камп ножове, както и брадви и секири. Това е най-трудният за заточване скос и изизсква малко повече внимание и умение. В противен случай можете да направите вторичен плосък скос или да измените ъгъла на режещия ръб.

• Плосък скос (flat grind - англ.). Това е една от най-използваните и ефективни скосове. Компромисен вариант между вдлъбнат и изпъкнал скос. Плоския скос съчетава по равно режещи свойства и устойчив на натоварване и удари ръб. Ползва се при почти всички видове ножове. 

• Скос за боен нож (saber grind - англ.). Скосът представлява плосък скос, който започва от средата на широчината на клина. Има за цел да съчетае свойствата на плоския скос с по-голяма устойчивост на клина. 

• Полувдлъбнат скос (semi-hollow - англ.). Скосът представлява съчетаване на качествата на вдлъбнатия скос с по-устойчив клин. Обикновено се използва за големи ножове, предназначени и за по-тежки задачи, или при много широк клин.

• Длетовиден/едностранен скос (chisel grind - англ.). Това е скос на който оста на режещия ръб съвпада с оста на едната стена на ножа – като при длето. Скоса е само от едната страна на клина. По този начин се получава фино острие с наполовината по-малък ъгъл, отколкото на двустранно заточените остриета. Обикновено се използва при много дебел клин или при нужда от острие с отлични режещи свойства. С най-добри режещи свойства от всички типове скос. 

Заточването на самия режещ ръб бива четири типа:

• Единична или скандинавска заточка - плоския скос на острието образува режещия ръб. Без вторичен скос.

• Заточване със вторичен скос - режещият ръб е заточен с по-голям ъгъл от първичния скос. 

• Изпъкнало заточване или заточка с бузи - може при острие с изпъкнал скос (convex) самия основен скос да образува режещия ръб, но може и вторичния режещ ръб при някои други видове скос да бъде заточен с бузи.  

• Длетовидно заточване - при длетовидния скос представлява един основен скос, който преминава в режещ ръб. Заточва се само от едната страна.  

-----

Съставено по материали от knivesbg.com