Прикачен файл:
DSC02685.jpg (49.7 KиБ) Видяна 20504 пъти
Моят втори проект е нож за оцеляване (първият не го бива, бях подведен от стоманата...).
Идеи и вдъхновение за направата му почерпих от Black Field, Беър Грилс и българските ножарски форуми.
Малко ТТ данни:
Стомана - ресорна от Москвич (това е и с леко носталгична цел - предната ми любима кола беше Москвич 2140 и така ножът някак си ми напомня за него, въпреки, че стоманата не е точно от него)
Дебелина - 5 мм
Дължина - 250 мм
Ширина - 38 мм
Тегло - 255 грама
Скос - конвекс (на гърбът също има частичен скос, улесняващ забиването)
Острота - трудно бръснеща (близко до максимумът за тази дебелина и скос)
Възможности на така замисленият нож:
мятане, връх на копие (с което може да си осигурите храна и защита например), рязане, сечене на дървета, батонинг (въпреки, че в ножарските среди това се счита за кощунство - ножът е достатъчно як да го понесе без проблеми), подпалки за огъня, част от гърбът е оставен незаоблен с цел лесно палене на огън с ферородна запалка, на дръжката може да се навие паракорд за по-удобен захват (той и така е сравнително удобен, но въже в гората винаги трябва, а и най-малкото може да се използва за привързване на ножа към върхът на прът, за да имаме копие), върхът на задната част на дръжката оставих нарочно почти остър с идеята да може човек да си счупи стъклото на колата от вътре ако например (не дай си Боже !) е паднал с колата си във водоем, тя е потънала и не могат да се отворят стъклата за да се спасим (това го гледах в предаване на Беър Грилс - той тогава каза, че е много трудно в този случай да се счупят стъклата на колата поради налягането отвън) и др.
Отне ми около 20 часа да го направя (естествено не наведнъж - след максимум 2 или 3 часа обработка съм толкова изморен, че не си струва риска), а и това изключва времето за разкаляване, закаляване и отвръщане.
Етапи на направата:
Приятел от Москвич Клуб България ми подари стоманата.
Друг мой приятел я разкали и изправи (аз нямам пещ, а и ресорът беше дъговиден).
С направения вече шаблон, очертах контурите на ножа с неизтриваем маркер.
Изрязох го с ъглошлаиф (отидоха около 3 малки диска (115)).
След това шлайфах с ъглошлаиф, лентов щлайф Парксайд (с възможност за ползване като настолен) - отидоха 2 колана, пили (плоски, полукръгли, кръгли и триъгълна, шкурки, едно малко странно камъче (Пираня), което се поставя в дрелка и се изполва като малко шмиргелче (за направата на закръглеността на дръжката и дрелка с няколко вида свредла (наложи се да ги заточвам няколко пъти). Използвах и няколко стяги, менгеме, предпазни очила и ръкавици.
След като бях готов с формата го дадох пак на моя приятел да го закали и после отвърне (за да е същевременно здрав, но не и крехък).
След като го получих, доизшлайфах и заточих на лентовия шлайф, реших да проверя някои от качествата му: нямам твърдомер, но например ножът бръсне трудно (все пак скосът е конвекс, а дебелината е сериозна) - може с него да се сече винкел, на острието на ножа нищо му няма, а винкелът се вдлъбва поне с милиметър до два от ударите (знам, че звучи варварски, но ако животът Ви зависи от този нож в условия за оцеляване, то той трябва да е корав).
После реших да се погрижа за антикорозионността му (все пак високовъглеродната ресорна стомана си ръждясва сериозно) - първо избрах неподходящото решение - боядисах го с грунд, а после с много готин черен спрей/боя от една от любимите ми вериги, но не изчаках достатъчно боята да се втвърди (на опаковката пишеше, че пълна твърдост се постига на 15 ден, а аз изчаках само 4) и след 40 минути мятане на ножа и естествено не винаги успешно забиване ножът загуби много от красотата си. Та после си играх с лентовия шлайф, шкурки, свредла и пили да сваля боята и грунда и реших да го оксидирам. В нет-а намерих рецептата за оксидиране от старите български военни заводи за калашниците например (300 гр. натриев нитрит, 700 гр. сода каустик, литър дестилирана вода и после ножът се вари около 45 минути при около 145 градуса по Целзий в неръждаем съд в тази смес, след щателно измиване няколко пъти с разтворители) - та снимката която ще приложа е на така оксидираният нож.
П.П. И едно предупреждение: предполагам, че така направената оксидация е токсична, да се има предвид ограниченото и прилагане за неща които ще се ползват за питейни цели !!!
Последна промяна от stan73 на съб авг 31, 2013 2:02 pm, променено общо 1 път.