Крис или керис е асиметрична кама, характерна за Индонезия, Малайзия, Тайланд и Бруней. Известен е и като „калис“ в южната част на Филипините. Крисът е познат със своето запомнящо се, вълнообразно острие, но също така се срещат разновидности с право острие. Както оръжие, така и религиозен символ, крисът често се приема, че има свой дух или присъствие, като някои остриета, притежават доброта и късмет, а други са зли.
Историята на криса обикновено се проследява чрез изследване на резби и барелефни панели намерени в Югоизточна Азия. Археолозите вярват, че ранният прототип на криса може да бъде проследен до Донг Син във Виетнам около 300 г. пр. Хр. От там, дизайнът се пренася в днешна Малайзия от емигрантите чам, които проникват в Малайския полуостров преди двадесет века. Друга теория е, че криса се базира на кинжалите от Индия. Сцена от барелеф в храма Суку в Централна Ява от 15 век, епохата Маджапахит, показва работата на явански ковачи на крис. На сцената са изобразени Бима като ковач в лявата част, Ганеша в центъра, и Арджуна в дясно с духало за изпомпване на въздух в пещта. Стената зад ковача показва различни изковани продукти, включително и крис. Тези изображения на крис в Канди Суку потвърждават факта, че през 1437 година крисът вече е заемал важно място в яванската култура.
Съществуват твърдения за по-ранни форми, предхождащи маджапахит крис, но те не са доказани. В миналото по-голямата част от крисовете са имали прави остриета, но това постепенно ставало все по-рядко във времето.
Крис са били носени ежедневно, особено при пътуване, тъй като можело да се наложи самозащита. Остриетата са се предавали на следващите поколения и са носени по време на специални събития като сватби. Мъжете обикновено носели само по един крис, но известният адмирал Ханг Туах бил въоръжен с два – един къс и един дълъг. Тъй като на жените също било позволено да учат силат, те понякога носели крис, но с по-малък размер, отколкото този на мъжете.
Крисовете често се чупели в битка и е трябвало да се ремонтират. Целогодишното почистване, наложило се като част от духовността и митологията около оръжието, често оставяло древните остриета износени и тънки. Материалите при ремонта се подбирали в зависимост от местоположението и е съвсем обичайно да се намери оръжие, с материали от няколко области. Например, крис може да има острие от Ява, дръжка от Бали и кания от Мадура.
В много части на Индонезия крисът е бил избраното оръжие за екзекуции. Крисът на палача имал дълго, право и тънко острие. Осъденият коленичил пред палача, който поставял парче памучен или подобен материал на рамото му или при ключицата. Острието пронизвало плата, подключичните артерии и сърцето. След изтеглянето памукът оставял острието чисто. Смъртта настъпвала за секунди.
Крисът обикновено има извита пистолетоподобна дръжка за хващане, която помага при намушкване. Тя позволява на дланта на държащата ръка да добави натиск върху острието при намушкване. Крисът предлага необходимата защита на ръката чрез разширяващото се острие преди дръжката. В редки случаи, острието може да бъде изковано така, че неговата ос да се намира под ъгъл спрямо оста на дръжката. Целта е да се получи автоматично завъртане на острието при преминавенето му покрай ребрата, но това не работи добре и прави оръжието по-малко устойчиво.
По време на битка, боеца носи три криса: неговият, един от свекър си, и един, като семейна наследствена вещ. Допълнителните два служат за париране на противниковите кинжали, но ако няма такива на разположение, се ползва канията със същата цел.
Изработката на крис е специално задължение на металурзите наричани емпу или пандай беси. В Бали тази професия се е запазила от клана Панде и до днес, като членовете му правят също и бижута. Майсторите на крисове са повече от създатели на оръжия, те извършват старите ритуали, които могат да „заредят“ острието с мистични сили. По тази причина, крисовете се считат за живи, тъй като те могат да бъдат носители на духове – добри или зли. Легендите разказват за крисове, които могат да се движат по собствената си воля и да убиват хора на воля. За някои крисове се говори, че се изправят, когато истинските им имена се изрекат от техните господари. Говори се, че някои крисове помагат за предотвратяване на взривове, смърт, селскостопански и много други проблеми. Също така, те биха могли да донесат богатство под формата на обилни реколти. Много от тези вярвания, обаче, са погрешни, основаващи се на суеверия и слухове. Например, има вид крис в Ява, наречен Берас ута, за който се смята, че предоставя на своя притежател лесен живот без глад. В действителност, този крис се носи от държавните служители, на които се заплаща изцяло или частично чрез храна, като например чрез ориз.
Има няколко начина за проверка дали един крис е носещ късмет или не е. Чрез серия от разрези върху листо, на базата на широчината на острието и други фактори, може да се определи дали едно острие е добро или лошо. Също така, ако собственикът спи с ножа под възглавницата си, духът на криса ще комуникира с него в съня. Ако собственикът сънува кошмар, острието не е на късмет и се налага да бъде захвърлено или унищожено, и обратно, ако сънят на собственика е добър камата ще донесе късмет. Въпреки това, само защото острието е лошо за един човек, не означава, че то ще бъде лошо за друг. Хармонията между оръжието и човека е от съществено значение.
Тъй като някои крисове се считат за свещени и се вярва, че притежават магическа сила, са необходими специфични ритуали, за да се избегне призоваването на злото, което е причината бойците често да правят предложения на своите оръжия в храма. Налице е и убеждението, че посочването на някого с крис означава, че ще умре скоро, така че практикуващите силат винаги преди демонстрации насочват ножовете си първо към земята, за да се неутрализира този ефект.
Metal Blade 