Филипински бойни изкуства – Кали/Арнис/Ескрима

д-р Дориян В. Александров

Школа „Златен Дракон”

   През последните 20-30 години голяма популярност в световен мащаб получиха филипинските бойни изкуства известни под имената Кали/Арнис/Ескрима. Първото е старото наименование за работа с ножове и остриета на островите; Арнис означава „бронирана ръка”, а Ескрима е просто „фехтовка” от испански език. Всъщност става въпрос за комплексни бойни изкуства концентрирани главно за работа с хладни оръжия и наброяващи около 50-60 основни стила. Ефикасността на Кали/Ескрима беше оценена по достойнство не само от практикуващите бойни изкуства, но също така от военните (главно командоси и специални части), хора занимаващи се с персонална охрана (телохранители) и агенти от специалните служби, а също така и хора с рискови професии (полицаи, охранители, детективи, охрана на затвори и др.). Смело може да се каже, че Кали/Ескрима е синтетично бойно изкуство извлякло есенцията на старите филипински системи за бой, староиспанската фехтовална школа (шпага и дага, тежка рапира, абордажна сабя, бой с кинжал и наваха); към това е добавено и известно влияние на индийски и китайски бойни изкуства (Каларипаят и Кунг-Фу/Кън-Тао), а също и бойни изкуства от архипелага на Индонезия и Малайзия (Пенчак-Силат и Бер-Силат).

     

 

    Кое прави Кали/Ескрима ефикасно бойно изкуство?! На първо място това е изчистената и стилизирана техника, без излишни движения и сложни и непрактични форми и използването на оръжия. За разлика от повечето традиционни бойни изкуства в Кали/Ескрима липсват строги ритуали и шаблонни форми на работа, което улеснява практиката. Нещата не са така формализирани и атмосферата е доста по-различна от тази в Джудо залата или Карате доджото. Техниките на Кали/Ескрима са съсредототчени главно в работата с партньор и са насочени към чисто практически действия и резултати. Философията доколкото я има е преди всичко философия на оцеляването; наричана от някои „култура на острието” или „култура на ножа”. Тук има преплетени елементи от древния шаманизъм и християнския мистицизъм характерени за тази част на света.
   Повечето от стиловете на Кали/Арнис/Ескрима използват т.нар. „система на ъглите” или „номериране на атаките”, която до голяма степен е свързана и европейската фехтовка (испанската школа), и особено работата с шпага и дага (меч и кинжал и тежка рапира), разбира се със своите специфики. Като не трябва да забравяме, че тези средновековни системи за фехтовка са били поставени на научни принципи и правила извлечени от практиката. Обикновенно се използват стандартните 12 типа атаки (12 типа ъгли) или съкратения им вариант на 5 типа атаки, без значение за какво оръжие става въпрос (палки, остриета или ножове). Тук трябва да отбележим, че повечето оръжия използвани в Кали/Ескрима са по-къси в сравнение с европейските им еквиваленти (от типа на меч, шпага или тежка рапира). В практиката се използва и т.нар. „жива ръка” – т.е. активното изполване на свободната от оръжието ръка за подпомагане, отбиване, париране, захвати, удари и отнемане на оръжието. Често се използват и чифт оръжия („добле бастон” и „шанауали”), които могат да бъдат еднотипни или асиметрични (късо и дълго на принципа на шпага и дага).


                              

                     12-те ъгъла за атака използвани в Кали/Ескрима.

                   


   

                                 Меч кампилан срещу баронг (вид мачете).

 

                             Меч кампилан използван в Кали/Арнис/Ескрима. 
 

 
                                Баронг - коремчест нож; вид мачете.

    В крачния маньовър се използва т.нар система от триъгълници и ромбове (стъпките следват тази конфигурация). За повечето стилове на Кали/Арнис/Ескрима може да се каже, че са агресивни и залагат повече на атаката и контраатаката, като разбира се и защитите не се пренебрегват. Когато се използат палки от твърдо дърво като оръжие се атакуват предимно твърдите и изпъкналите части на тялото (черепа, лактите, ключици, гръден кош, колене, таз), а обратно, когато се работи с остриета цел на атаките са меките и вдлъбнати части на тялото (гърло, врат, подмишнични ямки, китки, корем, бъбреци, слабини, сгъвки на лакътя и задколянната ямка). Най-често са атакувани китките и ръцете за да може да бъде разоръжен противника.
   Трябва да отбележим, че до края на 19 век стиловете на Кали/Арнис/Ескрима на Филипините са се практикували тайно и са били забранени от испанските колониалните власти. След това тази забрана пада при смяната на властта, но практически обществено достояние те стават чак в началото на 20 век, когато школите „отварят вратите си”. В средата на 20 век след Втората Световна война, когато много филипинци и майстори емигрират в САЩ и други страни, Кали/Ескрима започва систематично да се разпространява. Всъщност звездата на филипинските бойни изкуства изгрява по времето на Втората Световна война, когато филипинците съвместно с американците воюват срещу окупационните японски войски. Тогава в партизанската война срещу японците и при десантни операции, Кали/Ескрима доказват в действителен бой своята ефикасност в ръкопашния бой и то срещу добре подготвени и опасни противници умеещи също добре да си служат с хладни оръжия (байонети, самурайски мечове, кинжали и др.). Този опит от войната издига много репутацията на филипинските бойни изкуства и за това по-късно те намират своето място в подготовката на военните и особенно специалните части и командоси от типа на „зелени барети”, „черни барети”, „тюлени”, антитерористични групи и други подразделения. Тази традиция е запазена и до ден днешен, като зоната на влияние на тези дисциплини се разширява и в други страни от Европа, Русия и Латинска Америка.
   По отношение на популяризацията на филипинските бойни изкуства особено много спомогнаха такива майстори като Джон Ла Коста, Дан Иносанто, Брус Лии, Ричард Бустило, Какои Канете, Лео Гайе, Флоро Вилабрили, Реми Пресас, Анжел Кабалес, Бен Ларгуса , Макс Сармиенто, Лео Жирон и др.
   Много хора, които не са запознати с цялостната система на Кали/Арнис/Ескрима считат неправилно, че това е някаква екзотична "фехтовка с пръчки". Тук трябва да поясним, че ратановите палки, които най-често виждаме в тренировъчните зали са просто един тренировъчен уред и това не е оръжието на тези дисциплини; по същия начин както в Кендо бамбуковия меч (шинай) е само спортен вариант на истинския меч или бокена от Кен-Джуцу, който може условно да се нарече оръжие. Ратановите палки се използват за тренировка защото са еластични, не се цепят лесно и поемат вредните за ставите вибрации при ударите с палката.  В действителност ако палките се използват в качеството на оръжие, то те не са ратанови, а се изработват от твърди дървесни видове и са профилирани на осмограм/шестограм или имат яйцевидно сечение като меч. В същност при тренировките ратановите палки заместват истинското оръжие, което е с подобна дължина (мачете, баронг, крис, кинжал, къс меч, метална или телескопична палка и т.н.); за специфичната тренировка с ножове се използват дървени, пластмасови или алуминиеви тренировъчни ножове, които са притъпени.

 

            



 

  Оръжията които се използват в Кали/Арнис/Ескрима са най-различни и там влизат:

1.      Тъпи оръжия: ратанови палки (янток), палки от твърдо дърво (камагонг)или от сърцевина на палма (бахи) с дължина 24-28 инча; дълги палки (ларго мано янток) с дължина 28-36 инча; къси палки (дуло и дуло) с дължина 7 инча; шест стъпкова тояга (банкау); дървен кинжал (30 см.) и импровизирани оръжия (чадър, бастун, списание навито на руло, крак от стол, метална тръба, нунчаку, камшик, въже, пояс, бойна верига и др.).

2.      Остри оръжия: дага (кинжали и ножове), писау (двуосътр нож тип кама), балисонг („пеперудов нож”), карамбит („тигров нокът”), боло (вид мачете), паранг (вид острие), суданг (вид меч), биникоко (дълго острие), крис/калис – вълнист или прав голям кинжал или къс меч; кампилан (вид меч), сибат (копие) и много други разновидности, които нямат даже и европейски аналози.

         



      

   В предишните времена и епохи единствения тест за реалните умения на боеца в Кали/Ескрима е бил двубоя или участие в битки. Много често те завършвали със смъртта на единия от двамата участници. В днешно време Кали/Арнис/Ескрима се упражняват дори и като спорт, със защитна екипировка и тренировъчни или спортни оръжия, но старите системи и стилове продължават традицията на чистите бойни изкуства и не провеждат състезания.

По популярните стилове на Кали/Арнис/Ескрима са:

Жирон Арнис Ескрима

Абанико де Сунките

Арнис Ланада

Балинтауак Арнис

Кабалес Серада Ескрима

Кали Илустрисимо

Ларгуса/Вилабрили Кали

Панандата Маринас

Пекити Търша Кали

Сайок Кали

Ригонан Есталила Кабароан

Досе Парес Ескрима

Ламеко Ескрима

Тобоса Кали Ескрима

Арнис Ескопризо

Лакосте Иносанто Кали

Кали Сикаран

Инаян Ескрима

Абанико Ескрима

Моро Ескрима

Толедо Ескрима



      
  

     



   В България Кали/Ескрима се развива сравнително отскоро и тук има няколко школи в страната, където се практикува. Това са школите на:

1. Любомир Йорданов (София); система Досе Парес и тази на Ричард Бустило, комбинирана с работа на Джиит-Куон-До, граплинг и ръкопашен бой.

2. Павката (София); свободен бой с палки и системата на Дог Брадърс.

3. Даниел Танев (Стара Загора); Пекити Търша Кали; има филиали в София и в страната.

4. Дориян Александров (София); Школа „Златен Дракон” (основни стилове Син-И-Цюан и Ба-Гуа-Джан; Кунг-Фу); Кали/Арнис/Ескрима; еклектична система /няколко стила/.

5. Боби и Валери Иванов (София); школа „Сюан Гуей” (основни стилове Уин-Чун и Тай-Дзи-Цюан), еклектична система на Кали/Ескрима (смес от няколко стила).

6. Галин Панчев; Пекити Търша Кали, София.

7. Стефан Михалков; Пекити Търша Кали, София.