- Държава: България
- Регион: Югозападен
- Област: София
- Община: Костенец
- Селище: с. Костенец (село)
- GPS: N 42.268648 E 23.824958
- Ориентировачна надморска височина: 670 м.
- Вид достъп: Автомобилен, асфалт
- Паркинг: На пътя пред къщата
Село Костенец, се прочуло в годините на Османската империя с майсторите ножари, които били повече от 100. Тук са правени ножовете и сабите на прочути български хайдути. Днес костенските ножари са по-малко от десетина.
Един от най-добрите е майсторът-ножар Иван Илчев. При него колекционери, ловджии, рибари чакат на опашка с месеци, за да имат нож с майсторския му знак.
Той не е потомствен ножар. Дядо му и баща му са се занимавали с дърводобив. "Баща ми спеше с нож, но от ножарство хабер нямаше". Там, където сега е работилницата му, е бил оборът. Иван обаче се захваща с ножарство, като използва и наученото от образованието си.
Майсторът е известен вече и с това, че два еднакви ножа не прави. Самият той казва: "Дори моделът да е един същ, пак не мога да го повторя. Дойде ли ми хъс за работа, тръгна ли да правя нещо, увлича ме, пипна тука, доизкусуря там и то различно стане". На витрината, където са образците, има над 20 великолепни ножове, един от друг по-изящни. Някои са невероятно красиви, уникати, и Иван категорично обявява, че този нож не се продава.
Майсторът е изключително любознателен, рови се из списания, стари книги и каталози, "краде" елементи, подобрява и накрая на бял свят грейва поредното истинско бижу, което не прилича на никакъв друг нож и няма как да се сбърка.
Слабост на Иван са старите ножове и въобще хладни оръжия. Той ги разпознава и в черен от ръжда нож. Види ли такъв, се разтреперва и докато не го реставрира, докато не му върне блясъка, не мирясва. Освен майстор-ножар е и колекционер на стари майстори и както е тръгнал, нищо чудно един ден да направи и музей. След близо едночасовото си посещение при него и пространната беседа, и Странник излезе с усещането, че е посетил уникален музей на хладното оръжие.
Стане ли дума за старите майстори Иван показва и нож, един от малкото, които не е реставрирал. За него това е икона - всичко е правено на ръка и е ковано. „В днешно време никой не може да го направи така”, казва докато със страхопочитание гали дръжката на ножа. "Изработено е с прости инструменти - чук, речен камък и пила". Обяснява и някои тънкости от занаята на старите майстори. А като види човек тънкото като бръснарско ножче острие и гладката кокалена дръжка, няма как да не зяпне от почуда.
Докато разказва и показва, постоянно вади от различни шкафове и стари намерени остриета, брадви, ятагани, овчарски ножове, както и прочутият български каракулак.
Самият той е правил много репродукции на прочути остриета, в т.ч. и на меча на хан Кубрат.
Неизменно на устата му са и мъдростите:
”Намериш ли нож - не го вземай, пара в къщата ти няма да се завърти”
”Не си изписвай името на нож - не се знае кой какъв зулум ще извърши с него”
”Нож не се подарява - разваля приятелството. Трябва да се купи макар и на символична цена”
Майсторът е безкомпромисен към ширпотребата и елементарните изработки, които убиват занаята – при него остриетата са качествени, дръжките са от кост и дърво, удобната кания от качествена кожа. И не прави нож, без да си постави знака. А на калпав нож знак не слага. От години не помни да не се е "подписвал".